Visi vertimai

El extranjero llegó rendido a la estación desierta. Su gran maleta, que nadie quiso llevar, le habia fatigado en extremo. Se limpió el rostro con un pañuelo y miró los rieles del ferrocarril que se perdían en el horizonte. Desanimado y pensativo consultó su reloj: la hora justa en que el tren debía partir. Alquien salido de quien sabe donde, le dio una palmada muy suave. Al volverse, el extranjero se halló ante un viejecillo de vago aspecto ferrocarrilero.

Здравей!
Аз съм добре,а ти?Да,наистина не сме се чували от доста време...Наближава края на учебната година и гледам да уча,уча,уча ,защото има толкова контролни,изпити и тестове,че да ти гръмне главата.
Но пък не е чак толкова зле,справям се.О,казах ли ти ,че спечелих безплатна книга???Участвах в един конкурс на един форум и аз бях между десетимата спечелили.В най-скоро време очаквам да ми я пратят - "Адски устройства-Ангел с часовников механизъм".Толкова се зарадвах,като разбрах,че съм една от печелившите-подскачах из стайте,крещях от радост,не можех да заспя от вълнение...Та така,не влизам често в сайта,защото вече ми доскуча.Ти как я каращ?Много поздрави на малките.